Николай Хрелков

Николай Хрелков е пролетарски поет-интелигент. Той е тясно свързан през целия си живот с революционното движение. Началните си стъпки прави в сянката на символизма – бил е известно време сътрудник на сп. „Хиперион” (1920). След това се сближава с Гео Милев и печата в неговите списания. Като поет на революцията Хрелков не се откъсва от вече усвоената поетика, от онази система на образи и настроения, в която доминират неземното и условното, даже кошмарно отвлеченото.

Хрелков е притежавал едно въображение, изострено за възприемане на необикновеното. В поезията му има и баладични елементи. Особено през 20-те години Хрелков създава стихотворения, в които се обръща към себе си, иска да обясни себе си, да разбере към какво се е стремил, какви ветрове са го брулили и какви надежди е носил. Поезията му е твърде много субективна. В лириката му образността е не толкова физически нагледна, пряко осезаема, колкото отвлечена и метафорична. Тя е изпълнена с твърде сложни значения. Затова той е някак си самотен сред пролетарските поети на 30-те години. Защото у тях има бързо бликащи образи с реални значения, докато той се стреми всякога да преработи реалното, да му даде отвлечено-символен смисъл, да го формулира чрез метафорично-поетичното.

Поетът е бил обречен да води едно несретно съществуване, да не намира покой за своите страдания, бил е емигрант в Югославия и Франция, бил е безработен и безпаричен, но горд и силен и с идеите си, и с превъзходството на личността си. През 30-те години бързо нарастваше антивоенната литература. Нашите прогресивни писатели предусещаха близкото голямо военно стълкновение, което се подготвяше усилено с идването на фашизма на власт (Германия). Романтичното въображение на Хрелков възкреси в оригинална форма загиналите в последната световна война, изправени на протест срещу нова възможна касапница – поемата „Среднощен конгрес” (1932).

Хрелков е автор и на други поеми – „Генералната стачка”. Той е правил опит да напише роман в стихове – „Последният бой”, който е оставил незавършен.