Елисавета Багряна

Появата на Елисавета Багряна в началото на 20-те години е колкото закономерно, толкова и своеобразно явление в нашия литературен живот. Тя израства в приятелския кръг на младите символисти и се увлича в поезията на техния блестящ първоучител Яворов, но стихът ѝ е едно от първите и най-решителни отрицания на безплътната символистична поетика. С виталността на своето светоусещане и сетивната предметност на своето виждане тя е свързана с новата следвоенна вълна в българската поезия, с повика за „оварваряване” и приземяване на стиха, но по дух творчеството ѝ е далеч и от революционната стихия на Гео Милев и Никола Фурнаджиев, и от интелектуалните прозрения на Атанас Далчев.

Багряна бе първата жена, която достигна върховете на националната ни литература. Първата, която разкри така пълнокръвно и смело своята природа. Стихосбирката ѝ „Вечната и святата” (1927) стана отправна точка на „женското начало” в българската поезия. Елисавета Людмилова Белчева (както гласи истинското име на Багряна) е родена на 16 април 1893 г. в скромно чиновническо семейство в София. Като студентска по славянска филология в Софийския университет жадно чете българска и чужда поезия и дружи с младите тогава писатели Николай Лилиев, Георги Райчев, Константин Константинов, Йордан Йовков.

Елисавета Белчева е гимназиална учителка във Враца и Кюстендил. Нови нейни стихове се появяват едва през 1921 г. на страниците на „Вестник на жената” и оттогава започва редовното ѝ сътрудничество в литературния печат. В нейния стих усещаме пълнокръвния пулс на здравия земен човек – изпълнен с жизнена сила и радост, стихийно материалистичен в свето-отношение и светоусещане. Поетесата не търси смисъла на нещата някъде извън тях, в скритите тайни на несъществуващи светове – тя възприема действителността с непосредствения трепет на своите пет сетива, готови да приемат като висше благо даровете на живота.

Нейният поетичен свят е подчертано реален, земен, със суровия дъх на действителността. Поезията ѝ е проникната от естественото витално чувство на младото и здраво човешко тяло, в нея има нещо от пълнокръвието на ренесансовия човек. Тя не познава трагичното противоречие между дух и плът, в нея духът живее чрез тялото. Това материалистическо виждане навлиза широко в нашата лирика след Първата световна война като реакция на символистичната поезия, разкъсала непримиримо единството между дух и материя. В поезията на Багряна предметите влизат с цялото си мноогобразие на усещанията, които будят. И най-абстрактното у нея се облича в плът, и най-психологическото става веществено. Образното мислене на Багряна се отличава с голям размах на фантазията и същевременно със строго придържане към конкретния материал от действителността.

Тихата поезия на домашното огнище ѝ е чужда. С пълни гърди тя диша само навън, на открито. Мащаби на нейния свят са не мащабите на бита, а мащабите на природата. В поетичния ѝ свят има някаква подчертана първичност. Той е изграден от основни, прастари понятия – земята и слънцето, водата и вятъра, пролетта и зимата, звездите и огъня, меда и виното. И същевременно постиженията на цивилизацията и техниката органически влизат в този свят, разширявайки го по всички посоки. Все пак предпочитанията ѝ са към областта на природното, първичното, вечното. Сивотата на градския пейзаж, нивелиращ резките контрасти на природата, ѝ досажда.

За подчертано южния темперамент на поетесата е непоносим „здрачът на покоите заглъхнали”. Поет на радостта и на вярата в живота, Багряна не обича тъмните сенки на нощта. Звездата с цялото си богатство от символични значения е основен образ в творчеството ѝ и дава заглавието на две стихосбирки – „Звезда на моряка” и „Пет звезди”. Любимото състояние на поетесата е полетът. Поетесата изпитва духовна наслада дори от чисто физическото движение, което придава широта и размах на възприятията ѝ. Поезията на Багряна е устремена и поривиста, в нея живее неспокойствието на някакъв авантюристичен търсещ дух, смътният романтичен копнеж, който прави хората летци и моряци, скитници и донжуани.

Всъщност целият поетичен живот на Багряна е едно търсене на романтиката. Затова тя говори за сънища и за химери, затова се сравнява с „маниак – ловец на легендарни птици”. Но нейните химери нямат нереален романтичен смисъл – тя търси романтиката на самия живот. Сред действителността, в която изживява своята младост, Багряна няма възможност да осъществи своите романтични копнежи, да намери красотата на пълноценния, с голям размах живот. Цялата психика на поетесата е проникната от естествените вечни закони на природата. А природата е езическа. Нещо езическо има и в поезията на Багряна. Тук властват закони, които не винаги се подчиняват на условностите на обществото, понякога на условностите на етиката. Както у Йовков, тук любовта става закон сама за себе си, не се нуждае от други оправдания освен от самата себе си. Този спокойно откровен и горд тон по един или друг начин звучи в цялата поезия. Поезия, която по основната си същност е отрицание на лицемерието и условностите на еснафския морал. Поезията на Багряна е изпълнена със силата на векове потискания порив на жената към свободна изява, към пълноценно разгръщане, към широките простори на големия живот. Светът тук се възприема пречупен през стихиен порив.

В поезията на Багряна любовта е вечен спътник на жената, нейна атмосфера, нейна форма на живот. И затова тя е богата като самия живот, минава през различни форми, познава различни нюанси на чувството. Стихът на Багряна притежава голяма емоционална сила, без да бъде сантиментален. Поетесата не търси евтино съчувствие, не дърпа нарочно най-чувствителните струни на човешката душа, тя говори със спокойната откровеност на смелия и горд човек. Преживява интензивно и страстно, но винаги владее чувствата си.

Багряна трудно се отдава на скръбта, за стиха ѝ е характерна горчивината на преживяната болка. Но когато скърби – тя скърби открито и ярко, с присъщия ѝ размах. И същевременно някаква вътрешна овладяност има и в най-отчаяния ѝ вопъл.

В емоционалността на Багряна има много искреност и сила, тя обича да прави своята лирична изповед на висок глас, в своеобразно поетично упоение, но не ѝ е чужд и по-тихия тон на топла задушевност. Най-сърдечна е тя във „Вечната и святата”. Лириката на Багряна е дълбоко интимна. Тя е поетична проекция на нейния собствен живот.

Но дори в жизнерадостната поезия на Багряна минава през тревожните тонове на една вътрешна криза – криза, която всъщност означава разширяване и задълбочаване на погледа. Мъката на нейния собствен живот я прави по-чувствителна към страданията на другите. Помъдряла, вглъбена в себе си, тъкмо чрез своето страдание тя постепенно стига до драмата на своето време.

В най-хубавата си работа след Девети септември Багряна потърси път към съвременността чрез характерната, вълнувала я цял живот проблематика – жената и нейното място в живота, поезията и родната земя, пролетта и любовта, младостта, романтичните пориви. Много от стиховете ѝ в „Пет звезди” не притежават оная жизнена сила, с която се отличава нейния стих. С истински обновения поетичен облик на Багряна се срещаме в нейните следващи стихосбирки „От бряг на бряг” и „Контрапункти”. Показателен за идейно-емоционалния свят на Багряна е и вълнуващия „Бразилски цикъл”. Поетесата, която цял живот бе копняла за непознати земи и морета и която същевременно винаги се е чувствала дълбоко свързана с родната страна, тук обобщава поетически темата за родината, по-точно за връзката на поета с родината.

В поезията на Багряна живее несломената от робските столетия жизнена сила на българския род, „оная жизнерадост, оная жилава, упорите вяра в себе си”, които авторът на „Ралица” и „Бойко” считаше за „кардинални черти в националния ни характер”. През Елин Пелиновата земна жизнерадост, изстрадания оптимизъм на Пенчо Славейков и възторженото поетично светоотношение на Иван Вазов поетичните корени на Багряна достигат до дълбоките недра на националната душевност. С върховното психично напрежение на дълбокото психическо изживяване Елисавета Багряна успя да превърне личните си трепети в човешки и национални обобщения, да ги насити с една едновременно променлива и вечна, земна и българска атмосфера.