Емилиян Станев - Антихрист

Главният герой започва разказа си като житие, отправено към неговия духовен наставник – Евтимий.

Еньо е син на Тодор Самоход – известен зограф в Царевец, познат на Иван-Александър и семейството му. Еньо има майка и сестра – Каля.

Като дете Еньо учи в едно училище с царската дъщеря Ралица – тя е първата му любов и той ѝ посвещава свои стихове, които първо рецитира и после написва. Тя обаче дава нещата му на баща си и царят го привиква в двореца да му подари златно перо за усилията. Въпреки голямата чест и благопожеланията, Еньо се изпълва с мъка и гняв към Ралица, която така се е подиграла с чувствата му и престава да общува с нея, но никога не я забравя.

По това време той започва да мисли за дявола.

Като пораства, Еньо решава да се замонаши. Баща му се отрича от него, а Еньо заминава за манастир с отец Лаврентий. Там за пръв път се среща с Евтимий, а негов наставник става отец Лука. Старецът се оказва особено богоборен, останалите монаси странят от него и нищо не му казват, когато пропуска общите молитви или изобщо не идва. Отец Лука започва да пълни главата на Еньо, който вече е приел името Теофил, със собственото си бунтарство и разбирания за религията. Той нарушава всякакви манастирски закони, дори един ден кара Теофил да избягат от манастира, за да идат на панаир. Когато се връщат, биват наказани, а Лука се разболява и скоро след това умира.

След смъртта на Лука, Теофил започва усилено да търси Таворската светлина. Има дни, които той описва как дяволът е мъчил плътта му, но той е устоял, докато накрая е видял светлината, но от нея не изпитал нищо, напротив, станало му още по-тежко, защото знаел, че никой няма да му повярва.

Теофил тръгва да броди, търси истината, опознава света. Твърди, че вече не е монах, заживява в гората и започва да лови риба. Тогава среща жената от панаира, на който е бил с отец Лука. Тя се е опитала да го съблазни тогава и той страни от нея. Както и е предположил, Арма наистина е една от еретиците – тя ходи на сборищата на богомилите, където вършат оргии и прославят дявола, защото за тях той не е по-различен от бога. Арма се опитва да привлече Теофил при себе си. Той отново става Еньо, слага расото си на кол, така че да мислят останалите, че се е удавил, и се отдава на ласките на Арма.

Групата на богомилите се води от двама апостоли. Те приемат Еньо и го правят свой писар. С Арма заживяват в къщичка в запустялото селище, където се тълпят богомилите. Те живеят в постоянен страх от Панайотис – бившият на Арма, който тя в един момент иска обратно, защото Еньо става твърде невъздържан и груб. Един ден Еньо го убива и с Арма бягат. Заживяват в една колиба до реката, той купува ладия и така се прехранват, ала красотата на неговата невенчана невеста привлича монах от близкия манастир. Еньо убива и него.

Хората на местния болярин идват да търсят монаха и залавят Еньо и Арма. Докато го съдят, пристига заповед от столицата всички еретици да бъдат пратени за съд там. В затвора Еньо среща един турчин, на когото помага. Когато го изправят на разпит, той отново среща Евтимий и го моли да се застъпи за него. Евтимий отказва, но после Еньо го вижда да говори нещо на патриарха и на царя – същият онзи Иван-Александър, който някога му е дал златното перо и който го познава при разпита.

В деня на наказанието, който е чак след пет дни, Еньо бива обезобразен – отнета е ангелската му красота, която толкова години е избождала очите на околните; в която Арма се е влюбима и която неговите съдници са взели за най-голям грях.

След това Еньо започва да се сктиа. На фона на неговите странствания е постепенното завладяване на българските земи от турците, мъченията и молбите. Еньо остава без пари заради млада жена, която искала да се продаде на болярина си, за да си изплати дълговете и така бива хванат от турците. Един от началниците се оказва същият онзи турчин от затвора, на когото е помогнал. Той го прави свой роб, а после Шермет бег го взима за писар и преводач.

Еньо става свидетел на превземането на столицата. Тогава той не е знаел, но научава по-късно, че умира майка му, а сестра му е взета в робство (баща му умира малко преди да го отведат в затвора). В столицата той става свидетел и на други зверства. Там за последен път се среща с Евтимий преди да го убият и го моли за благословия, но Евтимий отказва да му я даде, нарича го поклонник на дявола, а Еньо не отрича, че е станал антихрист.

След това Шермет бег получава заповед да иде с хората си в Никопол. Излива се проливен дъжд. По пътя няма никой. Шермет бег недоволства, че в селото е нямало дори една жена и кара Еньо до късно да му пее. Когато се напива и заспива, Еньо излиза за час-два, връща се, убива го и подпалва шатрата му, след това бяга с един от конете, които никой не пази.

Обратно в килията Еньо казва на Евтимий, че е искал да отмъсти на турците – око за око, зъб за зъб и именно отмъщението е онова, което Евтимий не е искал да благослови. Така Еньо завършва житието си вместо с бунт, с въпрос – „…кой ще погледне мене, поругания българин?“